Акация бяла (Robinia pseudoacacia) представлява високо дърво и медоносно растение, което принадлежи към семейство Бобови (Leguminosae). Mоже да се срещне и под името Бял салкъм. Бялата акация(салкъм) достига до 25 метра височина. Има силно разклонена корона и напукана сиво-кафява кора. Листата се състоят от множество по-малки листенца, разположени срещуположно в листната формация. Листната дръжка е къса с разположени в основата й две шипчета. Бялата акация достига до 25 метра височина. Има силно разклонена корона и напукана сиво-кафява кора. Родният ареал на разпространение на белия салкъм е Северна Америка. Среща се навсякъде по света. Издържа на ниски и високи температури. Най-добре вирее върху плодородни почви. Намира приложение като укрепващо почвата растение. Засажда се на много места - паркове, край пътища, частни дворове и градини, железопътни линии и други.

Цер (Quercus cerris) е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. Церът е сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи, и на ниски температури. При извънредно ниски температури обаче, студът може да му причини "мразобойни" - замръзване на водата в тъканите и образуване на пукнатини по стъблото, през които след това навлизат патогенни организми. Расте върху почти всякакви почви, но най-добре се развива в сиви горски почви и канелени горски почви. Церът е сухоустойчив вид и вирее добре при по-сухи и топли условия. На височина церът достига до 30 – 35 метра.

Червен дъб - Quercus Rubra Американският червен дъб (Quercus rubra) е листопадно дърво от първа величина, принадлежащо към групата на червените дъбове (секция Lobatae). Естествената му зона на разпространение обхваща източната част на северноамериканския континент. В България това дърво присъства като декоративен вид, интродуциран още в началото на 20 век - заради забележителната си есенна окраска, в съчетание с добра поносимост към градски условия; от него са формирани и горски насаждения, изпълняващи лесотехнически, ландшафтноустройствени и рехабилитационни функции. Северният червен дъб е светлолюбив вид, представителите му достигат до 20 - 30 метра височина (отделни екземпляри до 49 м), със среден диаметър на ствола около 50 - 100 см (максимум 2.40 м). Темпът му на растеж (особено през първите 10 години) е сред най-бързите за род Дъбови.[3 Жизненият срок на Quercus rubra при оптимални условия се оценява на около 500 години.

Зимен дъб, Скален дъб, Горун (Quercus petraea, Sessile oak) представлява голямо широколистно дърво от семейство Букови (Fagaceae). Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Горунът е национален символ на Ирландия. Горунът достига височина от 30 - 40 m. Короната му е яйцевидно закръглена, а при старите и единичните дървета (на открито) тя се разраства на ширина. Кората е по-плитко напукана и по-тънка от тази на обикновения дъб. Отличителен негов белег (заедно с наличието на листна дръжка) са още и жълъдите със специфична форма, събрани в групи от по 2 - 5 върху силно скъсена ос или приседнали. Зимният и летният дъб са антиподи по отношение на наличието на дръжка при листата и жълъдите си.

Липата (Tilia sp.) представлява дървесен вид, с лечебни свойства съсредоточени в цветовете й. Класифицира се към семейство Липови (Tiliaceae). Видовете липа са около 40. Едни от тях, известни ни с употребата си като билкови лекарства, са Дребнолистна липа (Tilia cordata), Едролистна липа (Tilia platyphyllos), Сребролистна липа (Tilia tomentosa). Липовото дърво достига до 30-40 метра височина и живее до 1000 години. Короната му е много голяма и богато разклонена. Листата имат сърцевидна форма и са леко назъбени по края на листния ръб. Разположени са последователно на клоните и разполагат с дълги дръжки и прилистници в основата им. Обикновено горната повърхност на листната маса е оцветена в по-тъмно зелено, а долната е светла, понякога покрита с власинки. Цветовете са малки, нежни, събрани в съцветие полусенник, оцветени в бледо жълто. В едно съцветие са на брой от 5 до 7, като при някои видове липи могат да достигнат и до 15 цветчета. Самото съцветие притежава присъцветник, който представлява дълго, лентовидно листо. В зависимост от вида липа, той може да бъде със или без власинки. Цъфтеж - началото на юни.

Ясен (Fraxinus excelsior) - плaнинcĸи яceн , бял яceн, oceн, oбиĸнoвeн яceн Ceмeйcтвo Macлинoви – Оlеасеае Cpeщa ce из шиpoĸoлиcтни гopи, глaвнo в пpeдплaнинитe и плaнинитe дo 1200 м нaдмopcĸa виcoчинa из цялa Бългapия. Pacтe въpxy бoгaти нa минepaлни вeщecтвa влaжни пoчви. Яceнa e шиpoĸoлиcтнo дъpвo, дocтигaщo нa виcoчинa дo 40 м, cъc cивo-ĸaфявa или cивa ĸopa. Mлaдитe ĸлoнĸи ca cвeтлocиви cъc зeлeниĸaв oттeнъĸ. Лиcтaтa ca ничифтoпepecти, eдpи, c дpъжĸa, бeз пpилиcтници, ocтpo нaзъбeни, ĸъм въpxa зaocтpeни, ĸъм ocнoвaтa цeлoĸpaйни, oтгope тъмнoзeлeни, oтдoлy cвeтлoзeлeни. Цвeтoвeтe ca cъбpaни в мeтличecти cъцвeтия, излизaт oт пaзвитe нa минaлoгoдишнитe лиcтa и ce paзвивaт пpeди paзлиcтвaнeтo нa дъpвoтo. Цвeтoвeтe ca двyпoлoви, ĸaĸтo мъжĸитe, тaĸa и жeнcĸи ca бeз чaшĸa и вeнчe. Πлoдът e пpoдългoвaтa ĸpилaтĸa, чecтo ce зaдъpжaт в ĸopoнaтa и пpeз зимaтa ĸaтo ocигypявaт xpaнa зa paзлични видoвe птици. Цъфти aпpил-мaй, плoдoнocи aвгycт-oĸтoмвpи.

Явор, обикновен явор (Acer pseudoplatanus, Sycamore maple) e широколистно дърво с опадливи листа, принадлежащо към семейство Яворови (Aceraceae). Acer pseudoplatanus е вид от род Acer. Родът понякога се класифицира в своe собственo семейството - Aceraceae, но е групиран и в Sapindaceae (заедно с Hippocastanaceae) в най-новата версия на системата за покритосеменни Phyologeny Group (Stevens 2001). Достига на височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона, която е с форма на обратно обърнато яйце.